Мини таблетки, ородиспергиращи се филми и приготвяне на магистрални и фармакопейни рецептури са бъдещето на педиатричните лекарства

Това стана ясно на Първата международна научно-практическа конференция „Заедно за децата на България!“. Организатор на форума е новосъздадената Българската асоциация за възрастово-специфични лекарствени форми

„Децата на България заслужават едно по-добро лечение!“, с тези думи проф. Милен Димитров, зам.-декан на Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София, приветства участниците в Първата международна научно-практическа конференция „Заедно за децата на България!“. Тя се проведе във Варна от 14 до 16 март 2019 г.

Събитието се организира със съдействието на МУ – София в лицето на ректора – проф. д-р Виктор Златков, който лично поздрави участниците, и МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна, както и с активната подкрепа на комисията по здравеопазване към Общински съвет – Варна и под патронажа на кмета на града.

Председателят на Регионална фармацевтична колегия София-столична маг.-фарм. Венелин Сапунаров присъства на конференцията и лично благодари на организаторите след проявата. „Положили сте огромни усилия, надявам се, че колегите магистър-фармацевти ще се възползват от информацията. Това, че представлявате страната ни в международни проекти е от изключително значение. Представените научни постижения, иновациите, международния опит, с които ни срещнахте по време на конференцията – това ни доближава до бъдещето, което вече е пред вратата ни и благодарение на Вас, очаквам то по-бързо да навлезе и в практиката ни“, посочи той.

Идеята за конференцията е дело на новосъздадената Българската асоциация за възрастово-специфични лекарствени форми.
В основата на асоциацията стоят преподаватели на Фармацевтичния факултет–София, а заслугите за създаването ѝ са за проф. Милен Димитров и проф. Валентина Петкова-Димитрова, зам.-ректор на МУ-София. Целта на организацията е да разработва и популяризира възрастово-специфични лекарствени форми и да стимулира предписването, приготвянето и терапията с възрастово-специфични фармацевтични форми в България. Асоциацията ще се стреми и да промотира и подкрепя екстемпоралното приготвяне на магистрални и фармакопейни лекарствени продукти, подобряващи качеството на живот на пациентите в трета възраст и при деца.

Председател на асоциацията е проф. Милен Димитров. Той представи текущото състояние, проблемите и потенциала за бъдещо развитие на педиатричните лекарствени форми. По думите му е тревожно състоянието в момента по този въпрос в цяла Европа, като се търсят възможности да се подобри ситуацията и децата да получат по-адекватно и по-специфично, индивидуализирано лечение. От ключово значение за това е информацията, защото според проф. Димитров има тотална липса на информация в областта на специфичните лекарствени форми. „Ние нямаме право да лишаваме децата на България от терапевтичния напредък, който съществува. Така че нашата цел ще бъде да популяризираме това приготвяне, тези специфични лекарствени форми, за да може хората да знаят, че те съществуват, за да могат да ги поискат, лекарите – да ги предписват, фармацевтите – да ги приготвят, и системата да бъде възстановена“, обоснова се той.

Проф. Димитров очерта няколко основни проблема – това, че детето не е един умален възрастен организъм, ограничените клиничните проучвания при деца и цената. По думите му много трудно може една лекарствена форма да бъде адаптирана за всички възрасти при децата (децата са хетерогенна група), което води до проблеми. Според него фирмите не искат да разработват педиатрични лекарства, защото нямат възвращаемост. Като основни трудности той посочи – приложимостта и индивидуализирането на дозите. Акцентира и на това, че при продуктите за деца няма помощни вещества, защото данните за токсичността на практика почти липсвали, тъй като това не е необходимо при формите, които се приемат от възрастни. Проф. Димитров обобщи, че е недостатъчен броят на лекарствените форми за деца, има проблеми с определянето на дозировката и родителски нонкъмплайънс. Той обърна внимание и на проблема с преглъщането. Решение на този въпрос са ородиспергиращи се таблетки/филми, които се разпадат от слюнката за 10-12 секунди, допълни той.

Относно екстемпоралните форми посочи, че се е говорело в миналото. В момента те се приготвят екстемпорално, но се наричат магистрални или фармакопейни. Разказа за мини таблетките, но че в България няма такива и изрази надежда, че ще бъдат въведени в производството. Според него бъдещето при педиатричните лекарства е на такива, които се залепват над небцето и подчерта, че не бива да се страхуваме от бъдещето, защото това е напредък. По думите му тези ородиспергиращи таблетки имат предимство, защото детето не може да ги изплюе, а също така могат да бъдат разделяни, т.е. при тях може да има гъвкаво дозиране.

В конференцията взеха участие изявени специалисти в областта на педиатричната практика от Германия, Великобритания, Сърбия, Македония и Турция. Един от тях е проф. Йорг Брайткройц, председател на APV (Европейската асоциация за фармацевтични технологии) и на работна група за детски лекарствени форми, а също така и водещ лектор по фармацевтични технологии в университета в Дюселдорф. Той заяви, че при масовото използване има изместване от перорални течности към твърди таблетки, включително мини таблетки. „Бъдещето вече се случва, това е посоката - тези мини таблетки и ородиспергиращи се филми“, отбеляза той. Германският учен разказа за сериозните научни изследвания, с които се занимават и уточни, че представителят за България в тях е именно проф. Димитров. Той разказа, че в момента заедно с проф. Димитров и други учени разработват рецептурник, който ще помогне, както на болничните фармацевти, така и на работещите в открити аптеки, за да могат да приготвят тези лекарствени форми. Там няма да има указания за мини таблетките, защото няма възможност да се приготвят в аптеки, но ще има информация за по-лесни за приготвяне състави. „Моето послание е към фармацевтите. През последните години имаше много голямо производство на лекарства, което оттегли тази дейност от фармацевтите, но това развитие, тези новости насочват и връщат производството на лекарства при фармацевтите, откъдето е започнало. Естествено това зависи и от политическите решения, но това предстои“, отбеляза той. На въпрос за някои скъпоструващи лекарства за деца, той обясни, че липсват и в Германия и посочи, че е проблем, че ЕС не отговаря за ценообразуването и всяка държава се договаря самостоятелно, като допълни: „Много са тези, които искат еврото да е слабо, но аз съм от тези, които искат да е силно, защото това ще реши проблеми като този“.

Интерес предизвика и лекцията на проф. Валентина Петкова-Димитрова, която бе модератор на една от сесиите, относно допустимостта на употребата на нелицензирани лекарствени продукти в педиатричната практика. „В педиатрията, за съжаление, е практика предписването „off-label“ (в несъгласие с инструкциите). Това означава, че не са провеждани специални клинични проучвания на лекарствени продукти върху деца, както и режимът на дозиране при деца не е строго дефиниран“, отбеляза тя. По думите ѝ резултат от назначаването на лекарства off-label са хоспитализации на деца в хирургически отделения, сериозни усложнения от соматичен характер и др. „Дейностите на клиничните фармацевти като преглед на лекарствените картони на пациентите, преоценка на лекарствената терапия, както и активно участие по време на визитация се оказват ефективни за намаляване на ЛСП“, коментира тя на базата на анализ на научната литература.

Богатата програма включваше и темите за фармацевтичните аспекти, свързани с качеството на Европейския план за педиатрично изследване; лекарствени продукти за деца със сърдечно-съдови заболявания, с гастроентерологични и чернодробни проблеми, с неврологични заболявания; 3D, 4D и биопринтиране – иновации в модерното здравеопазване и др.

Конференцията се състоя от две научни сесии в две зали. А участниците в конференцията получиха подарък – мини 3D принтирани таблетки за смучене, специфични лекарствени форми с форма на Мики Маус, които съдържат дозирано количество витамин С за най-малките пациенти.

Над 400 студенти по фармация от цяла Европа бяха в София от 22 до 28 април и участваха в 42-рия годишен конгрес на Европейската фармацевтична студентска асоциация (EPSA). Домакин на форума бе Българската фармацевтична студентска асоциация. Темата на събитието бе „Незаразните болести – сериозна заплаха за съвременния свят“.

Регионална фармацевтична колегия София-столична подкрепи студентите и бе техен партньор. Колегията подпомогна конгреса с рекламни торбички, които бяха необходими за участниците,тениски и др. Бяха поставени и разпространени рекламни материали на колегията. По покана на студентите по време на събитието маг.-фарм. Венелин Сапунаров, председател на РФК София-столична, представляваше колегията, участвайки в различни мероприятия от богата програма на форума.