Проф. Илко Гетов: У нас няма равнопоставен достъп до здравни услуги, в това число и фармацевтични

За да преминем към конкретиката моля да споделите – има ли според вас днес криза в българската фармация и ако отговорът ви е „да”, то в какво се изразява тя?
Моето разбиране е, че за криза не трябва да говорим, а по-скоро за затруднения във функционирането на системата, резултат от административни, финансови и кадрови проблеми. Основен проблем е равнопоставеният достъп до еднакъв обем и качество на здравните услуги, в това число и фармацевтични. Тук е мястото да подчертая, че фармацевтичната система е била и си остава стабилна, ние като съсловие ще продължим да работим затова тя да остане такава и да осигурява и занапред ефективно лекарствоснабдяване.

Преди време бе лансирана идеята у нас да има лични фармацевти, по подобие на личните лекари. Има ли още поддръжници тя?
Тази идея не е нова, тя е много широко разпространена в развитите европейски държави. Не става въпрос за „личен фармацевт“ по подобие на „личния лекар“ в познатия смисъл. Опитът показва, че пациентите и обществото предпочитат практиката на „Вашия фармацевт“, който е най-достъпният медицински специалист. Той има достатъчно знания и квалификация за съвети и консултация по здравни проблеми, може да направи справка и да предостави услуги, свързани с лекарствата и здравословния начин на живот, с грижите за деца, възрастни и болни, както и за хора със специфични проблеми, като, държа да подчертая - работи в тясно сътрудничеството с личния лекар. Този модел е широко застъпен в държави като Нидерландия например. Неслучайно в листовките на лекарствените продукти е записано „Попитайте Вашия фармацевт“. БФС провежда и информационна кампания под същия наслов. Убеден съм, че по-високата здравна култура и образование на хората ще доведе до разширяването на този подход.

Какво точно се има предвид, като се твърди, че за фармацевтите трябва да има стимули като за личните лекари?
При всички случаи не говорим за същите стимули за фармацевтите като формат, обем и основания.Стимули са необходими предимно за аптеките, които работят в неатрактивни и икономически слабо развити региони, където населението има най-големи затруднения с достъпността до лекарства, а осъществяването на аптечната дейност е свързано с по-големи разходи и по тези причини е налице липса на интерес за откриване на аптеки.

Можете ли да посочите с точност в колко български селища няма аптека?
За съжаление към настоящия момент нямаме точни данни. В началото на 2012 г. БФС публикува данни за липсата на аптеки, сключили договор с НЗОК в повече от 30 общини в страната. Надяваме се и ще работим в посока на създаването на възможно най-точна Национална аптечна карта, която да включва подобна информация.

А в колко градове, в това число и областни, няма денонощна аптека?
Съществуването на една денонощна аптека се обуславя на първо място от наличието на оптимален поток от пациенти и на второ, от възможността за осигуряване на квалифициран персонал от магистър-фармацевти, които да покриват нощните дежурства. И тъй като аптеките са самостоятелно издържащи се обекти, които не ползват никакви стимули за своята дейност, резултатът е налице – вече има населени места без денонощни аптеки. Предоставянето на фармацевтични услуги не е и не трябва да се възприема като търговска дейност. Това налага въвеждането на определени преференции за аптеките, които са здравни заведения съгласно българското законодателство.

Факт е днес, че бе допуснато това да се случи. В тази връзка бихте ли посочили причините, поради които БФС поддържа идеята за необходимост от Национална аптечна карта?
Отговорите на Вашия въпрос се крият в развитието и регулацията на фармацевтичната система след промените от 1989 г. За съжаление, навлизането и толерирането на неетични и чисто търговски практики, липсата на подкрепа и разбиране от страна на повечето правителства, управлявали страната и фаворизирането на принципите на пазарната икономика в сферата на здравеопазването доведоха до това състояние. Същите проблеми са налице в болничната помощ, които се надяваме да намерят своето бързо решение, както беше декларирано от правителството.

Тези дни заговорихте за мобилно фармацевтично обслужване. Бихте ли пояснили какво се крие зад този термин?
Вероятно има неправилно разбиране на изложени от мен тези в други медии, но искам да кажа, че категорично не става въпрос за „мобилно фармацевтично обслужване“. Напротив, ние сме категорично срещу порочните практики да има пунктове, в които да се събират рецепти, което изключва прекия контакт с болните и превръща аптеката в разпределителен пункт на лекарства, отсъствие на каквото и да било фармацевтично обслужване и концентриране на финансов ресурс.
Всъщност става въпрос за т.нар. „подвижни фармацевти“ или както са известни в други държави, например Хърватия, „locum pharmacist”. Мога да дам конкретен пример. Ако колега има аптека в община, населено място или село и съседните населени места нямат аптека, да му бъде дадена възможност в предварително определен ден и часови диапазон да обслужва хората в околните населени места, в които няма аптека. Това трябва да бъде много внимателно разписано и да са налице стимули за подобна дейност, защото ще доближи фармацевтичното обслужване до хората, ще подобри възможностите за профилактика, ще спести средства на системата и гражданите.

И тъй като сме в разгара на лятото, не мога да не ви попитам към какъв принцип на работа се придържат тези аптечни заведения и може ли този модел да бъде въведен и у нас? С какво той би допринесъл за нормалното обслужване във ваканционните селища и региони?
В продължение на отговора на предходния въпрос, мога да допълня, че това може да са т.нар. филиали - практика, разпространена у нас до началото на 90-те години. В курортните и ваканционни селища обикновено има струпване на хора за определен период от годината и поддържането на аптека там през цялата година е неефективно. Така ще се пресече в голяма степен наличието на аптеки, които работят без разрешение, ежегодното разкриване и закриване на аптеки от колеги в тези населени места и т.н.

Не е тайна, че българинът купува най-скъпите лекарства в Европа, а вашият съюз от години настоява за въвеждането на фиксирани цени на медикаментите. Би ли променила тази мярка днешната ситуация? Не звучи ли това твърде антипазарно?
Категорично мога да кажа, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в ЕС. Друг е въпросът с възможността за заплащане за лекарствено лечение, което е функция на доходите, публичните средства за лекарства, покупателната способност на населението и подобни икономически параметри. Знаем, че страната ни е най-бедната в ЕС, най-малък процент от стойността на лекарственото лечение се покрива с публични средства и е нормално обществото да е чувствително към цените на лекарствата. Това обаче не е проблем на участниците в лекарствоснабдяването, защото за производителите важи правилото „най-ниската цена от референтните държави“, а за търговци на едро и дребно надценките са най-ниските в ЕС и несъизмерими с тези в други сектори на икономиката.

Означава ли казаното от вас, че ако подобни мерки се възприемат от политиците и станат факт, ще спрем да пътуваме до Гърция, Турция, Румъния и дори Македония, за да си купуваме по-евтини лекарства?
Не мога да се ангажирам с прогноза относно пътуването до съседните държави, но мога да информирам, че в Гърция през последните години неколкократно беше приложена мярката на административно намаляване на цените. Гърция е част от кошницата референтни държави за България и това означава че цените у нас са съотносими към цените в Гърция. Друг е въпросът, че ние искаме да въведем понятието „твърди“ или „защитени“ цени на лекарствата, защото е недопустимо пациентите да обикалят аптеките и първият им въпрос да e свързан с цената. Освен това подобна стъпка ще позволи да има прозрачност кой на какви цени продава и как финансира дейността си.

В колко аптеки у нас се изработва магистрална рецептура, сравнима ли е по този показател страната ни с останалите държави членки на ЕС?
Да, днес вече говорим за магистрални лекарствени форми, терминът „екстемпорална рецептура“ остана в миналото. Практиката в другите държави е твърде различна – от задължителна възможност за приготвяне на всичко в аптеката – в Чешка република, и приготвяне на определени състави във всички аптеки, до възможност за избор да се работи с готови или с готови и магистрални лекарства. Моето мнение е, че приготвянето на лекарствени форми е уникална възможност да бъде запазена визията и специфичността на нашата професия. Това е и конкурентно предимство за аптеката и професионално предизвикателство пред персонала.

Дотук говорихме най-вече за откритите аптеки, не е редно обаче да пропускаме болничния сектор. Има ли дефицит на лекарства в болничните аптеки, лесно ли е да се намерят фармацевти за работа в тях?
За дефицит не би могло да се говори, защото наличието на лекарства и медицински изделия основно е свързано с наличието на средства за покриването им. Да, има пропуски в доставката на отделни продукти, липса на необходимите количества поради различни причини - слаб интерес от страна на фирмите, забавяне на търгове и др. Тук е мястото да подчертая, че колегите от болничните аптеки правят всичко възможно, за да осигурят лечебните заведения с продукти за навременно, качествено и ефективно лечение. В този ред на мисли ще допълня, че особен смисъл би имало и нашето предложение за специален закон за обществените поръчки в системата на здравеопазването.
Колкото до желаещите фармацевти да работят в болнична аптека, отговорът може да бъде в две посоки. За лечебните заведения, където фармацевтът е припознат като специалист, помощник на лекарите и е част от медицинския екип, има желаещи колеги да постъпят на работа. Обратното, там където болничната аптека е превърната в склад, разпределителна точка и са назначени непрофесионалисти, едвам се намира един магистър, за да бъде получено разрешение за дейността. Ето защо приканвам директорите на лечебните заведения да повярват в уменията и компетентността на магистър-фармацевтите. Така ръководените от тях болници ще имат повече положителни резултати – ще бъдат спестявани средства, ще бъде осигурена непрекъснатост в зареждането с лекарства, ще има завишен контрол, ще се постигне по-добра информираност на лекарите и другите медицински специалисти. Добрата практика за наличие на клинични фармацевти в лечебните заведения за болнична помощ съм сигурен, че ще намери в скоро време своето място и у нас.

Като че ли точно тук е мястото да ви помоля да посочите накратко какво включва понятието „фармакоепидемиология” – една от научните области, в които работите напоследък. Колко бързо навлиза това познание в нашата практика, каква е неговата практическа стойност, сравнено с фармакоикономиката например?
Бих искал да кажа в най-съкратен вид, че фармакоепидемиологията е насочена към проследяване и оценка на нежеланите лекарствени реакции, към прилагането на методите на епидемиологията за откриването им и подпомагане на решенията на медицинските специалисти, свързани със съотношението риск/полза на лекарствата. Тази нова интердисциплинарна област ще има широко развитие с включването на проследяването на лекарствената безопасност (фармаковижиланс) в регулаторните изисквания към лекарствата. Можем да кажем, че сега сме в десетилетието на фармаковижиланс и възможността пациентите да съобщават сами за нежелани лекарствени реакции ще даде нов тласък в тази посока. Фармакоепидемиологията и фармакоикономиката се допълват взаимно, те са насочени към безопасната, рационална и ефективна терапия и намират широко развитие в последните години.

Привлекателно ли е днес фармацевтичното образование за младите хора у нас, има ли силно изразени емиграционни нагласи сред дипломираните фармацевти?
Моето мнение е, че фармацевтичното образование остава привлекателно за младите хора, най-вече с широките възможности за реализация, кариера в различни области, собствена практика и свободно установяване в страните членки на общността. Желанието за емиграция не е толкова изразено, както е при лекарите. Наличието на 4 факултета в страната е повече от достатъчно и усилията сега трябва да са насочени към поддържане на качеството и високи стандарти.

Ако с няколко думи трябва да очертаете профила на съвременния български фармацевт днес, на кои негови качества бихте наблегнали най-вече?
Отлично информиран, добър и етичен професионалист, с две думи – екипен играч!

И, за да завършим оттам откъдето започнахме – кога ще настъпи моментът, в който лекари и фармацевти ще общуват пълноценно и колегиално помежду си?
Ще започна с края на предходния отговор – тогава, когато тези специалисти оценят качествата, позитивите и възможността да се допълват и използват добавената стойност от професионалната си комуникация и колаборация в името на пациентите и обществото.