Проведе се дискусия за проблема с тютюнопушенето в резиденцията на Британския посланик
12 юни 2025
Председателят на УС на РФК София-столична маг.-фарм. Димитър Коцев участва в дискусията „Отвъд фасадата: истинската същност на проблема“ по повод Световния ден без тютюнопушене. По време на дискусията той представи кампанията на РФК София-столична по повод Деня, показа плакатите, които колегията изготви, и посочи какво могат да правят магистър-фармацевтите в борбата с тютюнопушенето. Той съобщи и че колегията е изпратила писмо до министъра на здравеопазването, в което заявява готовност магистър-фармацевтите да се включат в превенцията на тютюнопушенето и да оказват професионална подкрепа при желание за отказване от нездравословния навик.
На събитието присъства и маг.-фарм. Вергиния Лазарова, заместник-председател на УС на РФК София-столична, както и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, представител на БФС във FIP.
На събитието присъства и маг.-фарм. Вергиния Лазарова, заместник-председател на УС на РФК София-столична, както и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, представител на БФС във FIP.
Дискусията се проведе на 3 юни в резиденцията на Британския посланик в България. Организатор на събитието бе „Астра Зенека България“. Заместник-посланикът на Великобритания в България Елизабет Чапман приветства участниците и заяви, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е третата водеща причина за смърт в световен мащаб.
Доц. д-р Михаил Околийски, експерт в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), председател на СЗО в България в периода 2014-2023 г., представи данни от доклад на СЗО, според който за 2022 г. около 40% от българите над 15-годишна възраст пушат или използват тютюневи изделия, което поставя страната на пето място в света по този показател. По думите на доц. Околийски продължителната употреба на тютюневи изделия уврежда белите дробове и дихателните пътища, като значително повишава риска от развитие на ХОББ, а почти половината от всички пациенти с ХОББ имат три или повече придружаващи заболявания. Той отбеляза и връзката между употребата на тютюневи изделия и психичните проблеми като депресия и тревожност. Според него здравното възпитание трябва да намери място в учебния процес.
Според данни на Евробарометър за 2024 г. 37% от българите пушат, 2% от тях използват нагреваеми бездимни устройства, а 3% – вейпове. 90% от пушачите у нас започват да пушат цигари в кутия, 4% ръчно свити цигари и 4% – електронни, но никой не прави първата крачка с бездимни. Тези данни бяха представени от пулмолога д-р София Ангелова, дм, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните заболявания. Тя подчерта, че по-новите продукти не са по-малко токсични за организма. Пулмологът цитира независими проучвания, които показват, че димът освободен от „бездимните“ цигари съдържа елементи на пиролиза и термогенна деградация - същите вредни съставки на дима, които се срещат и в конвенционалните цигари. Д-р Ангелова изтъкна вредите от смесената употреба на цигари и вейп или бездимни устройства. „ХОББ се подмладява и ако досега се знаеше, по учебник, че заболяването е характерно за хора след 45-годишна възраст, то сега заболяването е към 30 г.“, каза тя.
Маг.-фарм. Данаил Русев, „АстраЗенека България“, заяви, че компанията от години полага усилия, чрез конкретни активности и образователни инициативи, да насочва общественото внимание върху необходимостта от превенция на ХОББ. По думите му ключово в борбата със заболяването е редовната профилактика и консултация с медицински специалист.
Участие в дискусията взе и пулмологът и депутат от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев. Той коментира отказът на Комисията по здравеопазването да приеме предложението на парламентарната му група за по-строг контрол върху употребата на тютюневи изделия на обществени места през миналата седмица. Той отбеляза, че за да се направи ефективно законодателство е нужен обществен консенсус. „Ако махнем никотина от каквото и да е, този проблем ще изчезне. Не е проблем на тютюна, а на никотина. Има данни за развиване на зависимост към никотина и това е между 24 часа и 7 дни, т.е., само за 24 часа може да се развие зависимост. Във Великобритания на родените след 2009 г. не може да им се продават такива изделия“, заяви д-р Симидчиев.
Валентина Томова от отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“, Столична РЗИ, изтъкна, че на практика е невъзможно да се осъществява ефективен контрол върху спазването на забраните за тютюнопушене в заведенията. „Собствениците предпочитат да плащат глобите на клиентите си, но не и да настояват да спазват забраните. Освен това ние нямаме право да влизаме за проверка без полиция, за разлика от БАБХ, които могат да използват варианта „таен клиент“, обясни тя.
Според данни на Евробарометър за 2024 г. 37% от българите пушат, 2% от тях използват нагреваеми бездимни устройства, а 3% – вейпове. 90% от пушачите у нас започват да пушат цигари в кутия, 4% ръчно свити цигари и 4% – електронни, но никой не прави първата крачка с бездимни. Тези данни бяха представени от пулмолога д-р София Ангелова, дм, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните заболявания. Тя подчерта, че по-новите продукти не са по-малко токсични за организма. Пулмологът цитира независими проучвания, които показват, че димът освободен от „бездимните“ цигари съдържа елементи на пиролиза и термогенна деградация - същите вредни съставки на дима, които се срещат и в конвенционалните цигари. Д-р Ангелова изтъкна вредите от смесената употреба на цигари и вейп или бездимни устройства. „ХОББ се подмладява и ако досега се знаеше, по учебник, че заболяването е характерно за хора след 45-годишна възраст, то сега заболяването е към 30 г.“, каза тя.
Маг.-фарм. Данаил Русев, „АстраЗенека България“, заяви, че компанията от години полага усилия, чрез конкретни активности и образователни инициативи, да насочва общественото внимание върху необходимостта от превенция на ХОББ. По думите му ключово в борбата със заболяването е редовната профилактика и консултация с медицински специалист.
Валентина Томова от отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“, Столична РЗИ, изтъкна, че на практика е невъзможно да се осъществява ефективен контрол върху спазването на забраните за тютюнопушене в заведенията. „Собствениците предпочитат да плащат глобите на клиентите си, но не и да настояват да спазват забраните. Освен това ние нямаме право да влизаме за проверка без полиция, за разлика от БАБХ, които могат да използват варианта „таен клиент“, обясни тя.