Проведе се XI национален фарма форум на списание „Мениджър“
10 мар 2024
В края на февруари в София се проведе XI национален фармацевтичен форум на списание „Мениджър“, който традиционно се провежда всяка година. По време на него известни специалисти, лидери в бранша и прeдставители на институциите представиха своите идеи и мнения по темата на форума за трансформацията в здравеопазването.
В първия панел, който бе на тема „От намерения към действия (дебат по политики)“, участие взеха: Александър Йоловски, министър на електронното управление, д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 49-о Народно събрание, Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Павел Колев, управител на „АбВи България“, маг.-фарм. Велина Григорова, заместник-председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, маг.-фарм. Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Модератор на панела бе проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на „Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център“, медицински директор и началник на „Клиника по кардиология и ангиология“.
В първия панел, който бе на тема „От намерения към действия (дебат по политики)“, участие взеха: Александър Йоловски, министър на електронното управление, д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 49-о Народно събрание, Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Павел Колев, управител на „АбВи България“, маг.-фарм. Велина Григорова, заместник-председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, маг.-фарм. Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Модератор на панела бе проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на „Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център“, медицински директор и началник на „Клиника по кардиология и ангиология“.
Едно от основните послания по време на панела бе, че трябва да се върви от усвояване на средства към умни инвестиции, а българското здравеопазване има нужда от реално оптимизиране, с което да се коригират насложените инерции в някои области.
„Понякога имаме усещането, че институциите вместо да карат влака на здравеопазването, го гонят и се опитват да скочат в него. Иска ми се да видя в дискусията за преотворената в парламента Национална здравна стратегия - мерки за умни инвестиции в областта на здравеопазването“, заяви Деян Денев. Той препоръча да започне и постепенно добавяне на елементи от новия модел на финансиране, при който заплащането да се обвързва с определен резултат.
„Имаме нужда да се върнем към фундамента на здравеопазването и да настроим системата към безопасността на пациентите, което означава повече работа в областта на профилактиката“, посочи д-р Александър Симидчиев. Според него трябва да знаем какво искаме, за да стигнем до тази цел. „Ако не си отговорим на този въпрос никакво количество стратегии и бюджети няма да ни отведат там. Затова трябва да си изясним първо какво здравеопазване искаме - американско, холандско, норвежко, швейцарско и тогава да вървим към нови законодателни промени“, обобщи той.
Министър Александър Йоловски изтъкна, че дигиталната трансформация в здравеопазването у нас вече е започнала и продължава да се случва. „В частта IT регистри и услуги тя върви с правилните темпове и това се вижда на международно ниво - резултатите на България по отношение на здравните досиета, например, е над средното европейско ниво“, коментира той. По думите му вече не стои въпросът дали системата работи, на преден план вече е въпросът как да се подобрява.
„На теория всички сме съгласни, че образованието и здравеопазването са основни стълбове за развитието на обществото, но на практика и в двете направления се движим по делегиран бюджет, а крайният резултат е недоволство на крайните потребители“, заяви Павел Колев. „Може би сме загубили идеята какво е здравеопазване, след като говорим предимно за цени, пари, бюджети“, отбеляза той и даде пример, че има област в българското здравеопазване, в която пациентите трябва да инвестират време и средства на всеки шест месеца, за да се верифицира състоянието им и да получат нужната терапия.
„Дисбаланс, който трябва да бъде коригиран в правилното насочване на инвестиции е, че имаме около 30% излишни болници, но в същото време много пациенти търсят лечение в чужбина“, коментира модераторът на панела проф. д-р Иво Петров.
„Неравен достъп до здравеопазване наблюдаваме включително и при разразилите се кризи с периодичните дефицити на лекарства“, обърна внимание маг.-фарм. Велина Григорова. По думите ѝ до голяма степен той се дължи на неравномерното разпределение на аптеките в страната. Според нея една от новите здравни кризи - недостигът на лекарства няма да изчезне, но ЕС предприема редица мерки и решения, за да гарантира осигуряването им. „На национално ниво също можем да направим много, като започнем от определени законодателни промени, особено в областта на ценовата политика, което би предотвратило, например, оттеглянето на лекарства“, посочи тя.
„Изнасянето на огромен процент от производството извън ЕС също допринесе за лекарствената криза“, допълни маг.-фарм. Богдан Кирилов. Според него напоследък има преосмисляне на тази концепция в посока Европа отново да се завърне към производството и има възможност в следващите години България да даде своя принос в европейски план за производство на лекарства.
На форума присъства и председателят на УС на Регионална фармацевтична колегия София-столична маг.-фарм. Димитър Коцев. Присъстваше и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, предходният председател на колегията, който попита присъстващите относно споменаваната необходимост от промяна - дали е възможно до следващия форум след една година да е постигнат успех по отношение на преодоляване на зависимостите в здравеопазването в България, освен административната зависимост, както и даде предложение по примера на МВР и други институции и организации за известяване в здравеопазването, например, с телефонни съобщения. Проф. Иво Петров отговори, че предимствата на дигитализацията не са само, че скъсява пътя на пациента, а че „най-голямото предимство на машините е, че не можеш да им дадеш рушвет“ и че това ще ни научи да мислим по друг начин. Министър Йоловски заяви, че е горд, че са дали 29 предложения за промени в ТЕЛК и НЕЛК, които да ги задължат да използват данните от НЗИС. Той посочи и че се работи относно проактивното информиране на пациентите, че все повече хора инсталират мобилното приложение за здравни данни на пациентите, но че се надява с Министерство на здравеопазването да намерят адекватен механизъм, така че да не е необходимо всички граждани да имат електронен подпис за приложението.
Във втория панел на форума участва проф. Илко Гетов, зам.-министър на здравеопазването, който представи нивото, което страната е достигнала по отношение на реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост и коментира Националната здравна стратегия 2030. Участниците в третия панел пък коментираха, че България има шансове да заеме добри позиции на европейската здравна карта за иновации и развитие на екосистемата от върхови постижения в медицината.
„Понякога имаме усещането, че институциите вместо да карат влака на здравеопазването, го гонят и се опитват да скочат в него. Иска ми се да видя в дискусията за преотворената в парламента Национална здравна стратегия - мерки за умни инвестиции в областта на здравеопазването“, заяви Деян Денев. Той препоръча да започне и постепенно добавяне на елементи от новия модел на финансиране, при който заплащането да се обвързва с определен резултат.
„Имаме нужда да се върнем към фундамента на здравеопазването и да настроим системата към безопасността на пациентите, което означава повече работа в областта на профилактиката“, посочи д-р Александър Симидчиев. Според него трябва да знаем какво искаме, за да стигнем до тази цел. „Ако не си отговорим на този въпрос никакво количество стратегии и бюджети няма да ни отведат там. Затова трябва да си изясним първо какво здравеопазване искаме - американско, холандско, норвежко, швейцарско и тогава да вървим към нови законодателни промени“, обобщи той.
Министър Александър Йоловски изтъкна, че дигиталната трансформация в здравеопазването у нас вече е започнала и продължава да се случва. „В частта IT регистри и услуги тя върви с правилните темпове и това се вижда на международно ниво - резултатите на България по отношение на здравните досиета, например, е над средното европейско ниво“, коментира той. По думите му вече не стои въпросът дали системата работи, на преден план вече е въпросът как да се подобрява.
„На теория всички сме съгласни, че образованието и здравеопазването са основни стълбове за развитието на обществото, но на практика и в двете направления се движим по делегиран бюджет, а крайният резултат е недоволство на крайните потребители“, заяви Павел Колев. „Може би сме загубили идеята какво е здравеопазване, след като говорим предимно за цени, пари, бюджети“, отбеляза той и даде пример, че има област в българското здравеопазване, в която пациентите трябва да инвестират време и средства на всеки шест месеца, за да се верифицира състоянието им и да получат нужната терапия.
„Дисбаланс, който трябва да бъде коригиран в правилното насочване на инвестиции е, че имаме около 30% излишни болници, но в същото време много пациенти търсят лечение в чужбина“, коментира модераторът на панела проф. д-р Иво Петров.
„Неравен достъп до здравеопазване наблюдаваме включително и при разразилите се кризи с периодичните дефицити на лекарства“, обърна внимание маг.-фарм. Велина Григорова. По думите ѝ до голяма степен той се дължи на неравномерното разпределение на аптеките в страната. Според нея една от новите здравни кризи - недостигът на лекарства няма да изчезне, но ЕС предприема редица мерки и решения, за да гарантира осигуряването им. „На национално ниво също можем да направим много, като започнем от определени законодателни промени, особено в областта на ценовата политика, което би предотвратило, например, оттеглянето на лекарства“, посочи тя.
„Изнасянето на огромен процент от производството извън ЕС също допринесе за лекарствената криза“, допълни маг.-фарм. Богдан Кирилов. Според него напоследък има преосмисляне на тази концепция в посока Европа отново да се завърне към производството и има възможност в следващите години България да даде своя принос в европейски план за производство на лекарства.
На форума присъства и председателят на УС на Регионална фармацевтична колегия София-столична маг.-фарм. Димитър Коцев. Присъстваше и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, предходният председател на колегията, който попита присъстващите относно споменаваната необходимост от промяна - дали е възможно до следващия форум след една година да е постигнат успех по отношение на преодоляване на зависимостите в здравеопазването в България, освен административната зависимост, както и даде предложение по примера на МВР и други институции и организации за известяване в здравеопазването, например, с телефонни съобщения. Проф. Иво Петров отговори, че предимствата на дигитализацията не са само, че скъсява пътя на пациента, а че „най-голямото предимство на машините е, че не можеш да им дадеш рушвет“ и че това ще ни научи да мислим по друг начин. Министър Йоловски заяви, че е горд, че са дали 29 предложения за промени в ТЕЛК и НЕЛК, които да ги задължат да използват данните от НЗИС. Той посочи и че се работи относно проактивното информиране на пациентите, че все повече хора инсталират мобилното приложение за здравни данни на пациентите, но че се надява с Министерство на здравеопазването да намерят адекватен механизъм, така че да не е необходимо всички граждани да имат електронен подпис за приложението.
Във втория панел на форума участва проф. Илко Гетов, зам.-министър на здравеопазването, който представи нивото, което страната е достигнала по отношение на реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост и коментира Националната здравна стратегия 2030. Участниците в третия панел пък коментираха, че България има шансове да заеме добри позиции на европейската здравна карта за иновации и развитие на екосистемата от върхови постижения в медицината.
