Скръбна вест. Поклон пред паметта и делото на проф. Евгений Минков!

Уважаеми колеги,

С огромна тъга Ви съобщаваме скръбната вест, че в навечерието на предстоящите светли празници угасна една от най-ярките звезди на фармацевтичното съсловие у нас. На 9 декември 2020 година на 87 години неочаквано почина професор Евгений Минков. Управителният съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична изказва най-искрени съболезнования на семейството и близките на професора. Покой на душата му и вечна светлина по пътя му!

Едва ли ще ни стигнат думите, за да опишем значимостта на делото на проф. Евгений Минков и няма слова, които да изразят скръбта ни. С дългогодишната си преподавателска и научна дейност, защитата на фармацевтите и почитта към професията, усилията му за развитието на фармацевтичното съсловие у нас, той бе една от най-значимите личности за българската фармацевтична общност.

Роден е в Ловеч през 1933 г. Завършва фармация през 1957 г. с отличен. Работил е като фармацевт в с. Стежерово, Плевен, а по-късно в Таблетен цех при бившата Галенова фабрика, София. От 1960 г. е асистент, а от 1970 г. е доцент във Фармацевтичен факултет. Защитил е кандидатска дисертация през 1968 г. (кандидат на фармацевтичните науки). През 1986 г. успешно защитава първата в страната докторска дисертация по фармация (доктор на фармацевтичните науки). На 2 декември 1987 г. е избран за професор. Бил е два мандата Заместник-декан на Фармацевтичен факултет, а от 1985 г. е Декан на факултета. Бил е Ръководител на катедра „Технология на лекарствените средства с биофармация“. Бил е и главен редактор на сп. „Фармация“ и „Фармацевтичен преглед“. Бил е председател на Научното дружество по фармация (днес Българско научно дружество по фармация). Той е и първият клиничен фармацевт в страната, подготвя и учебната програма за тази специалност във факултета. Автор е на над 150 научни публикации и внедрени в практиката иновации. Подготвил е и е преподавал на плеяда от квалифицирани фармацевти. Преподаваше на студенти и им предаваше знания и опит до деня на смъртта си. Като един от най-изтъкнатите в страната научни работници и преподаватели в областта на лекарствените форми и биофармацията, той е известен и в чужбина, а трудовете и постиженията му са оценени, както от българската, така и от чуждестранната фармацевтична общност. Награждаван е с орден „Кирил и Методий II степен“, с медали и други отличия.

След промените през 1989 г. е бил и председател на Съюза на фармацевтите в България (СФБ), чийто правоприемник е Българският фармацевтичен съюз (БФС). Той вярваше, че въпреки всичко трябва да има една организация, за да сме единни и закри СФБ след учредяването на БФС.

През годините проф. Минков напътстваше и подкрепяше инициативите на Регионална фармацевтична колегия София-столична. Заедно с него (като председател на Съюза на фармацевтите в България) колегията и адвокатите на колегията осъдихме здравната каса преди години, което тогава бе едно голямо и немислимо постижение.

Сред най-големите му успехи е приемането на Закон за фармацевтите. Осем години след като лекарите и денталните лекари в България имаха свой Закон и съюзите им се развиваха и утвърждаваха, фармацевтите все още нямахме такъв. Благодарение на неговите усилия беше приет Закон и за фармацевтите, с който да се регулира и развива професията ни. „Отдавна се борихме за това, защото така ще станем национално представителна организация и гласът ни ще тежи повече“, коментира професора. С неговата основополагаща подкрепа и създаването на Закона се учредява Регионална фармацевтична колегия София-столична и създава Българският фармацевтичен съюз.

Заради изключителните му заслуги, УС на БФС го удостои със знак и грамота за особен принос през 2013 г. по повод 80-годишния му юбилей. „Преподавател по професионално достойнство, строг, но справедлив учител, танк, който не се спира пред нищо в името на благото на съсловието“, така го описаха тогава приятели и колеги и такъв остана до последен дъх. А той благодари и каза: „Нещата в живота ми не бяха така лесни. Трябваше да премина през селския стаж, където научих много неща. След това - през фармацевтичното производство, не беше лесно и във Фармацевтичния факултет. Имах щастието да попадна при много добри преподаватели“. И ни остави поредния важен урок: „Не знам защо много често забравяме това, което е било, а не бива! Не винаги всичко започва само от АЗ“. Няма да те забравим, професоре!

УС на РФК София-столична също отличи професора с почетен плакет през 2017 г. по повод 10-годишнината на колегията. „Помня преди 10 години какви затруднения имахме - и във финансово, и в организационно отношение, но все пак успяхме. За това пожелавам на всички преди всичко здраве и успехи, не заставайте на това място, на което сте, гледайте в бъдещето“, пожела той.

С проф. Минков се съобразяваха и отнасяха с респект от всички сфери на фармацията (аптеки, промишленост и др). Неговото верую беше че право да разкрива аптека има само магистър-фармацевт. „Аз съм за това - лицензът за откриване на аптека да бъде на фармацевт. А не както си мислеха някои - има пари човек, наема си един фармацевт. И той ще му играе по цигулката...“, посочваше той. Допълваше, че „Фармацевтите полагат клетва, защото професията действително изисква един много висок морал. Не може печалбата да е в основата на всичко!“. Защитаваше и фиксираните цени на лекарствата: „При фиксирани цени лекарствата и в София, и във Варна, и в някое село ще струват еднакво. Държавата трябва да упражнява контрол. Става дума за лекарства, не примерно за обувки“.

А едно от нещата, които най-много са му тежали беше: „Че ние, фармацевтите, винаги сме се чувствали като петото колело на здравеопазването. Че не ни ценят достатъчно като специалисти. А фармацевтът, както и лекарят, не спира да се учи цял живот“.

Проф. Минков беше образец на ерудиран преподавател, учен и радетел за просперитета на българската фармация, фармацевтично образование и фармацевтична професия. Той беше великан, авторитет у нас и в чужбина, който смело можем да наречем един от патриарсите на българската фармация. Неговата звезда угасна, но делото му винаги ще осветява пътя ни, защото той бе небе за българската фармацевтична общност и остави след себе си вечна следа.

Благодарим Ви, професоре! Винаги ще Ви помним и почитаме!

Относно опелото: заради мерките срещу разпространението на COVID-19 все още няма информация за погребението, когато получим такава, ще Ви уведомим допълнително.

С уважение,
Маг.-фарм. Венелин Сапунаров,
Председател на УС на РФК София-столична