„България е на едно средно равнище, дори бих казал, че е под средното за ЕС по смъртност от инфекции, причинени от резистентни бактерии“, заяви микробиологът доц. Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“. Изказването му бе по време на пресконференция по повод Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците, която се проведе в понеделник в Националния център по заразни и паразитни болести в София. Той цитира европейско проучване от 5 ноември, публикувано в научното списание The Lancet Infectious Diseases, според което в ЕС се отчитат 33 000 смъртни случаи на година в следствие на инфекции, причинени от бактерии, резистентни на антибиотици. По думите му 75% от тези случаи са в следствие на вътреболнични инфекции, т.е. че проблемът е концентриран в болничната и доболничната помощ. Той посочи, че България е една от първите страни по консумация на трето поколение цефалоспорини, които са по-евтини и ги прилагат неправилно. На първо място в ЕС по тежест на инфекциите, причинени от резистентни бактерии, са Италия и Гърция, като от тези 33 000 смъртни случая – една трета се случват само в Италия.
„Единодушни сме с Вашите експерти, лекари, фармацевти и пациенти, че е крайно необходим Национален план срещу антибиотичната резистентност и за разумна употреба на антибиотици в България. И въпреки че този план съществува, все още не е официално одобрен от българските държавни институции. СЗО насърчава българското правителство да даде официално одобрение на Националния план и да осигури финансовата му подкрепа. Това е изключителен въпрос за здравната сигурност на страната”, подчерта д-р Скендер Сила, представител на Световната здравна организация в България (СЗО).
„Това, че някой някъде прави антибиограми не значи, че се бори с антибиотичната резистентност“, заяви проф. Христо Даскалов от Националния център по безопасност на хранителните продукти от животински произход. Той съобщи, че по антимикробна резистентност сред животните, от които се произвеждат хранителни продукти, България е една от шестте европейски страни с най-печални резултати. Според него антибиотиците са довели до мързел, защото когато десетилетия наред имаш едно страшно оръжие и то върши работа – не ти се налага да измисляш комбинации, така че да има ефект на оздравяване. „Антибиотиците трябва да се използват само и единствено за лечебни цели. Във ветеринарната медицина ние правехме профилактика, сега говорим за метафилактика – когато се появят няколко болни животни, тогава прилагаме антибиотика на всички“, посочи проф. Даскалов. Той припомни, че е имало момент, в който са забранявали ваксини за животни при присъединяването на България в ЕС, но че сега отново се връщаме към тях, защото това е друго оръжие, с което може да се борим с бактериите. „Много от старите неща ще трябва да ги връщаме, а ние като лекари ще трябва да мислим повече, да се кахърим повече, отколкото го правихме досега“, добави той.
Изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов посочи, че магистър-фармацевтите са висококвалифицирани специалисти и хората могат да се консултират с тях. На журналистически въпроси той отговори, че едно от основните нарушения при проверка в аптека е отпускането на лекарства по лекарско предписание без рецепта. По думите му през 2017 г са били издадени 42 наказателни постановления, а до октомври 2018 г. има 50 наказателни постановления, като извършените проверки тази година са повече.
С пресконференцията се даде начало на кампанията за разумно използване на антибиотиците в България. В нея участваха още директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, който бе домакин на събитието, и доц. Михаил Околийски, експерт „Обществено здраве“ (СЗО), който информира за различните инициативи по повод седмицата. В България седмицата се отбелязва с редица активности. Подготвена е и образователна брошура, която можете да намерите в прикачения файл и да споделите с Вашите пациенти.
А на 18 ноември от 9:45 ч в Южния парк (на Паметника на птиците) се организира здравословен крос под надслов „Всеки от нас има роля“ и всички желаещи могат да се присъединят.През тази година Европейският регион на СЗО отбелязва четвъртата ежегодна Световна седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците, като се ангажира да повлияе за насочване на работата, свързана със здравето на човека, животните и околната среда в посока на „Едно общо здраве“. От СЗО посочват, че антибиотичната резистентност е нарастваща заплаха за човешкото здраве. Много микроорганизми засягат както животните, така и човека посредством околната среда. 60% от всички заболявания при хората се дължат на животните, следователно здравето на човека и животните и здравословната околна среда са едно единно цяло от гледна точка на борбата с резистентността на бактериите.
Брошурата по кампанията може
да изтеглите от тук.
